Школа на Единното учение (заглавен надпис)
Начало
За Школата

Етичен кодекс

Отделения и форми на работа

За Учителя

Закони и термини

За Учението

Единно Учение

Знаци на Единното Учение

Правила на Единното Учение

Символ на Единното Учение

Слово на Единното Учение

Система от Аркани

Библиотека

Книги

Връзки

Новини

Отговори за непосветения том 1 - Предговор от Антон Дончев

И Яков видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. Да, към небето се вдигат стълбовете на световните религии, опрени в някой облак, всяка на свой облак – християнство, ислям, будизъм. И по тях се качват милиони, милиарди човешки същества.

Единното учение на Зор Алеф казва: "Когато стигнат горе и се огледат, що ще видят? Едно и също небе." Докато се катерят нагоре, те се държат само за своята стълба, а някои ритат стълбите на другите, но небето е едно.

Бог е Един.

Целта на школата на Единното учение, в която служи Зор Алеф – това е възсъединяването на човечеството в Истината.

А що е истина? – се пита човекът до днес, не само от времето на Пилат, а доста преди него.

С дълбока вътрешна убеденост, със спокойствие, състрадание и любов – и с много смелост – Зор Алеф отговаря в книгата си на това човешко питане. Забележете, – бащата пита сина си, защото: "Станах по-разумен от моите учители, като размислях за Твоите откровения. По-вещ съм от старците, защото пазя Твоите заповеди."

Тази книга е написана днес – и трябва да бъде прочетена още днес. Защото всяко време изисква своите книги – и винаги ражда хората, които трябва да ги напишат.

Зор Алеф провъзгласява и утвърждава Истината – че действителността е духовна по своята същност. Първооснова на всичко е Идеята.

Какво се случи вчера, през века, който отмина? Какво се случва днес, през новия век? Ясно и точно Исус казва: "Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да слугувате и на Бога и на Мамона." Не може да се признава едновременно властта на духовното и на материалното. Човечеството прекалено дълго се е опитвало да прави тъкмо обратното – да уравновесява силата на двете власти, а в последния век пред трона на Мамон се блъскат тълпи. В същото време идеите, въплътени в материални постижения, външно дадоха възможност на хората да се обединяват, да се свързват и да общуват. Така материалното обслужи духовното, както му е отредено и отсъдено. Но – пак в същото време – то, материалното, даде възможност духовното да бъде унижавано и потъпквано. Материалното обслужва и храни насилието, алчността и невежеството. Човек се залута в гонитбата на "лично щастие" и спасение "поединично".

Дали нашата Земя е дребна риба в океана на Вселената, в която плуват ятата на милиони галактики-китове? Дали това е основание за чувство на самота, малоценност и песимизъм? Всъщност изглежда, че нашият разум заема във Вселената място, което може да се окаже нейното сърце.

Да. Във Вселената се броят две начала – нека ги наречем Ред и Хаос. Или Светлина и Мрак. Или – Добро и Зло. Нашият, човешкият разум води битка в посока на главния удар, който Редът нанася на Хаоса.

Зор Алеф е в предния отряд на въоръжените със Светлина, тръгнали срещу Мрака. В името на Бог, един за всички, Зор Алеф призовава за възсъединяването ни.

Времето е разделно. Човешкото общество в служба на материалното заприлича на дървен кораб, на чиято палуба качиха ядрени оръжия. Ако те гръмнат, - все едно срещу кого – корабът ще потъне. Днес на Земята живеят няколко поколения, обучавани и възпитавани да вземат, а не да дават. Само обединеното човечество, осъзнало своята духовна същност, може да метне покривало върху оръжията на себичността, а после да ги свали от кораба. Един за всички, като Ноевия ковчег.

Прекалено дълго време ние вървяхме по пътя на задоволяването на нашите материални прищевки. А винаги пред нас – и в самите нас – се е простирал пътя на осъзнатата служба за Духа, пътя на нашата истинска човешка отговорност към вчера, днес и утре.

Зор Алеф върви по този път.

И ни зове да тръгнем с него.

Антон Дончев
14.02.2001г.

Обратно


| Начало | За Школата | За Учението | Библиотека | Новини |
Школа на Единното учение